Приятели туристи!
Защо обичате да сте сред природата? Когато сте сред природата, почивате ли си? Кое у вас почива? Тялото? Мозъкът? Забелязвали ли сте, че мисли за работата продължават да ви занимават дори когато вече сте на път?
Но щом стигнете до гората, до езерото или където и да било–край…Мислите изчезват. Дори да са останали някакви изживявания, те вече не заемат целия обем на вашия мозък. Опитайте в такъв момент специално да мислите за нещо. Невъзможно. Вие просто се наслаждавате. Всичко, което ви е безпокояло съвсем доскоро, отива на заден план.
Природата ви дава толкова много. При всяко свободно време вие бягате към нейната прегръдка. Защо ли? Тогава вие се чувствате истински, и смехът ви е истински и неподправен. Цялата ви душа се радва и ликува.
А когато се изкачите на висок връх, какво чувствате? Че сте покорили планината? Неее, грешка. Вие сте покорили себе си, своя мързел, лошите си навици и сте се извисили до върха на вашето аз, чувствате гордост от себе си, радвате се на долините и планините в краката си. Знаете че сте покорител, че можете всичко да постигнете на този свят, стига да го искате така както искахте да изкачите върха. Какъв възторг изпълва душата ви. Изпълва цялото ви тяло на победител. Всяка клетчица до най-последната. И приятелствата са по-истински, родени в споделени несгоди, в общи палатки и безкрайни походи. Или на еднодневки с обеди край огъня и скарата, когато храната е обща и виното в пластмасовите чаши със своя неповторим винен цвят се отразява на вашите лица. Грейналите усмивки и искрящите погледи от чистия въздух, чистото вино и чистата храна са отражение и на вашата пречистена душа.
А зададохте ли си въпроса какво направихте вие за природата, която толкова обичате? Как ù се отблагодарихте за тези мигове? Сложихте ли си салфетката или книжката от вафлата в джобчето на раницата, на якето? Или ги хвърлихте в нейната трева? А пластмасовата чашка, която хвърлихте в дола след изпитото вино? Докога ще стои там? Отговорихте ли си – 400 години - ще ви надживее със сигурност. Неблагодарността е човешко качество, особено към природата която е безмълвна, с безкрайно търпение към своите чада. Не злоупотребявайте с нейното търпение, защото кой ще ви възвисява до своите билà, ще намерите ли чисти полянки или ще си намерите книжката от вафлата?
Чистотата на природата е вашата чистота, на вашето скъпо и драгоценно АЗ.
До нови срещи по планинските пътеки.
Защо обичате да сте сред природата? Когато сте сред природата, почивате ли си? Кое у вас почива? Тялото? Мозъкът? Забелязвали ли сте, че мисли за работата продължават да ви занимават дори когато вече сте на път?
Но щом стигнете до гората, до езерото или където и да било–край…Мислите изчезват. Дори да са останали някакви изживявания, те вече не заемат целия обем на вашия мозък. Опитайте в такъв момент специално да мислите за нещо. Невъзможно. Вие просто се наслаждавате. Всичко, което ви е безпокояло съвсем доскоро, отива на заден план.
Природата ви дава толкова много. При всяко свободно време вие бягате към нейната прегръдка. Защо ли? Тогава вие се чувствате истински, и смехът ви е истински и неподправен. Цялата ви душа се радва и ликува.
А когато се изкачите на висок връх, какво чувствате? Че сте покорили планината? Неее, грешка. Вие сте покорили себе си, своя мързел, лошите си навици и сте се извисили до върха на вашето аз, чувствате гордост от себе си, радвате се на долините и планините в краката си. Знаете че сте покорител, че можете всичко да постигнете на този свят, стига да го искате така както искахте да изкачите върха. Какъв възторг изпълва душата ви. Изпълва цялото ви тяло на победител. Всяка клетчица до най-последната. И приятелствата са по-истински, родени в споделени несгоди, в общи палатки и безкрайни походи. Или на еднодневки с обеди край огъня и скарата, когато храната е обща и виното в пластмасовите чаши със своя неповторим винен цвят се отразява на вашите лица. Грейналите усмивки и искрящите погледи от чистия въздух, чистото вино и чистата храна са отражение и на вашата пречистена душа.
А зададохте ли си въпроса какво направихте вие за природата, която толкова обичате? Как ù се отблагодарихте за тези мигове? Сложихте ли си салфетката или книжката от вафлата в джобчето на раницата, на якето? Или ги хвърлихте в нейната трева? А пластмасовата чашка, която хвърлихте в дола след изпитото вино? Докога ще стои там? Отговорихте ли си – 400 години - ще ви надживее със сигурност. Неблагодарността е човешко качество, особено към природата която е безмълвна, с безкрайно търпение към своите чада. Не злоупотребявайте с нейното търпение, защото кой ще ви възвисява до своите билà, ще намерите ли чисти полянки или ще си намерите книжката от вафлата?
Чистотата на природата е вашата чистота, на вашето скъпо и драгоценно АЗ.
До нови срещи по планинските пътеки.
Снимка: Явор Бошев